Броят на загиналите в сянка в Газа: тела, погребани под развалините

Млад мъж с къдрава коса трепери, до момента в който се навежда над могилата от разрушен бетон, която в миналото е била дом на негов другар. Той стиска в треперещите си ръце изцапания си от дъжда iPhone, само че няма отговор. „ Моля те, Господи, Ахмед “, ридае той във видео, оповестено в обществените медии. „ Моля те, Боже. “

Баща пълзи по планина от сиви бетонни части, дясното му ухо е притиснато към прахта. „ Не те слушам, обич “, споделя той на отсъстващите си деца в друго видео, споделено в Instagram и доказано от The New York Times. Той прекосява няколко ярда, с цел да опита още веднъж. „ Салма! Казах! " — изкрещява той, удряйки прашния си чук в немия бетон още веднъж и още веднъж, преди да се счупи. „ Казах “, вика той, „ не ти ли споделих да се грижиш за сестра си? “

Друг мъж на друга купчина парчета търси жена си и своите деца, Рахаф, 6, и Абауд, 4. „ Рахаф “, извиква той, навеждайки се напред, с цел да огледа усуканата купчина сиво пред себе си. „ Какво е направила тя, с цел да заслужи това? “

Газа се е трансформирала в гробище от 140 квадратни благи, всяко разрушено построява още една назъбена гробница за тези, които към момента са заровени вътре. заровени прекомерно небрежно, с цел да бъдат преброени. Други лежат и се разлагат навън, тук-там, прекомерно рискови, с цел да бъдат достигнати, или просто са изчезнали измежду боевете, хаоса и продължаващите израелски арестувания.

Всичко останалото възможност, остават в капан под руините.

Повечето фамилии са приели, че са изчезнали са мъртви и не е ясно каква част от оценката на изчезналите към този момент е отразена в формалния брой на починалите. Продължаващият обстрел, кръстосаният огън и въздушните удари постоянно вършат прекомерно рисково да се пресяват останките за телата. Друг път роднините са прекомерно надалеч, с цел да го създадат, откакто са се отделили от останалите си фамилии в търсене на по-безопасно място, където да отидат.

Появиха се фотоси от Газа купчини от отломки свидетелстват за желанието на фамилиите да извадят мъртвите някой ден: „ Омар Ал Рияти и Осама Бадауи са под руините “, гласи пръскащата багра върху брезент, затрупан върху вратата на една взривена постройка.

„ Четиридесет дни фамилията ми е под руините и не можем да ги достигнем “, сподели Салем Касем през ноември. Той е избягал от Бейт Ханун в Северна Газа за близката Джабалия при започване на войната, четири дни преди да научи, че татко му е мъртъв.

Дори и да се оправят, неналичието гориво, дружно с продължаващите офанзиви, значи, че колите за спешна помощ и избавителните служащи са притиснати да се движат из Газа, с цел да отговорят на молбите им.

От средата на ноември, откакто израелската войска окупираха по-голямата част от северната част на Газа и град Газа, екипите на Палестинското общество на Червения полумесец не съумяха да влязат свободно в тази част от линията, сподели Небал Фесак, представител на групата. Те не могат да създадат нищо, с цел да отговорят на обезверени позвънявания на линия 101 от хора, блокирани там, или да лекуват ранени, да вземат тяло, да изровят за изчезналите.

„ За страдание, просто се чувствахме безпомощни, тъй като ни беше изцяло отхвърлен достъп до тези зони “, сподели госпожа Фесак. „ Хиляди хора към момента са блокирани под руините и в този момент най-вероятно са починали, тъй като е минало толкоз доста време. “

Невин Алмадун, 40, беше от другата страна края на Газа, в учебно заведение, превърнато в леговище в южния град Рафа, когато й беше казано, че израелски въздушен удар е блъснал постройката, където нейният брат Маджед и фамилията му са били настанени на север.

Почувства подтик да стане и да се върне, с цел да им помогне да ги копае с голи ръце. Но нямаше метод да се заобиколят израелските сили, които бяха отрязали северната част на линията от юг.

Други родственици отидоха на мястото и започнаха да подвигат камъни и части бетон надалеч на ръка, сподели тя. Тя ги молеше да се опитат да намерят най-малко един жив човек. Всеки.

Казаха, че няма вяра, спомня си госпожа Алмадун. Маджед и фамилията му бяха отседнали в мазето. Цялата постройка се беше срутила върху тях.

След дни на търсене копачите съумяха да ги извадят един по един: брат й, жена му, двама сина и двама дъщери.

Най-много време лиши намирането на Сивар, 14, баскетболистка от гимназията, която се надяваше да стане треньор. Нейният чичо, който беше измежду търсещите, сподели, че една нощ сънувал, че Сивар го вика от несъмнено място. Той откри тялото й там на идната заран.

„ Когато чух, че са убити, започнах да рева, да крещя, само че никой не може да те чуе - ти самичък съм на необичайно място “, сподели госпожа Алмадун. „ Но когато ми споделиха, че са ги измъкнали, се утеших малко. Защото доста хора не са. ”

Всички те бяха заровени в фамилния имот в Бейт Лахия. След като се завърна в северната част на Газа, госпожа Алмадун сподели: „ Искаме да посетим гробовете им, да намерим място, където да плачем за тях. “

Тя не знае по кое време това ще бъде.

Нада Рашван способства за репортажи от Кайро.